19 май 2018 г.

Сочни свински котлети на скара

и с акцент тук мащерка, но винаги може да наблегнете на Ваша любима подправка. При нас това е кимион, съчетан с пресни или риган, или мащерка. Изпечени на скара на жар по възможност, но когато няма такава и в градски условия - или на електрическата, или на грил-тигана. Най-важното, за да останат котлетите сочни (иначе така сухо месо) е да не се начукват. Нережете, или изберете от магазина с дебелина от 1 до 1.5см.. 

Продукти: 
свински котлети (естествено :)
шепа прясна мащерка  (или риган) 

2-3 глави лук 

за всеки котлет: 
по щипка кимион, червен и черен пипер 

по 1 с.л. олио и соев сос 


Приготвяне: 
* Всеки котлет се подправя  и намазва :) с полагащата му се лъжица олио и соев сос. 
* Нареждат се в купа, а между тях се нареждат шайбите лук и поръсват листенцата/или стръковете мащерка (или риган, ако сте избрали него) 
* Купата с котлети се завива с фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и прибира в хладилника за ~1-2 часа. 
* Пекат се от двете страни за по 3-4 мин. на добре загрята предварително скара/грил-тиган, намазани с парче сланина :) или парче лук, натопено в олио. 
* Докато се пекат с четка се намазват с останалата в купата марината (има точно за 2 намазвания, съвсем малко е). Между тях се поставят да се изпичат и шайбите лук и други зеленчуци по желание - предварително овкусени. 
* Когато котлетите са готови  се посоляват съвсем леко  (едва сега)  , защото имат и соев сос и изваждат в съд с капак, в който да си починат 5-6 мин 

През това време може да приготвите гарнитура от едни печени картофи със зехтин и подправки  - нормални и сладки :) 


13 май 2018 г.

Филе от треска на тиган

     С аспержи. Защото имам :) зелените са гордостта ми - собствено производство, а и защото аспержите са добра гарнитура за всяка   риба. Вече ги има във все повече магазини тук и за радост цената им пада. 
     Треската е бяла риба, със сочно месо, без силната рибна миризма, поради което е подходяща за подправяне с каквито харесвате подправки - дори ипо-силни, като любимата ми салвия :) Не е скъпа и се готви бързо и лесно. Изключвам филета от рибата, които  са замразени във вода - онези ледени парчета риба, които продават изобщо не съветвам да купувате. Оглеждайте се в магазините, ще откриете и замразена по старомодния начин риба :) или охладена в Метро. Тук съм си намерила магазин, от който да купувам филета от треска - дори след размразяване от нея  се отделя не повече от лъжица вода на филе. Ако има желаещи за Стара Загора - ще споделя къде е :)  По този начин на тиган може да приготвите и друга бяла риба - правила съм филета хек и пъстърва.  Моите филета са с кожа - ако приготвяте филе с кожа, внимавайте за люспи - или трябва да ги изстържете, докато е почти замразена, или  - пак докато е почти замразена - отстранете кожата. Ако рибата е охладена - поставете във фризера за час - тези две операции :) почистване на люспите и премахване на кожата се правят по-лесно, когато филето е стегнато и позамръзнало. 
      И последно -  преди да готвите рибата, оставете хубаво да се размрази и подсушете с кухненска хартия - колкото повече вода има в нея, толкова по-бавно се готви. 
Филе от треска на тиган  с аспержи 
Продукти за 2 порции:  
2 филета по ~ 250 г

сол и черен пипер на вкус 
2-3 с. л. олио 
1 с. л. сок от лимон 
3-4 скилидки чесън 

още:
1 с.л. олио и 1 с.л. масло 

3-4 листа салвия, или мащерка 

7-10 бр аспержи 

домашно приготвен сос Айоли по желание 
Приготвяне
* Почистените рибни филета се нарязват на 2/3 части - по-малки, за да могат да уплътнят добре диаметъра на тигана. Прокарайте ръка по филето - за да проверите  за малки останали костици, ако има - издърпрайте  ги с пинсета, или гърба на малък нож. 
* Подправят се със сол и пипер, прибавят се грубо смачканите обелени скилидки чесън, заливат с олиото и лимоновия сок и оставят в хладилник за около 30- мин. 

* Аспержите се почистват - ако са стари и дебели (белите, купени в моя случай) се белят в долната 2/3 части и отчупват краищата към отрязаната част - обикновено навсякъде пишат "отрязвате 2-3 см в основата", но аз пробвам с ръка -  там, където се отчупва вече лесно е мястото :) 
* В тенджера се кипва вода - 5-6 см. дълбочина - с щипка сол и лъжица  лимонов сок. 
* Поставят се срязаните на 2-3 части аспержи и варят 4-5 мин.  Отцеждат се от водата и веднага заливат със студена вода. 
* В тиган се поставят  маслото и олиото и загряват (2/3 от мощността на котлона)  
* Поставят се филетата риба с кожата надолу, заедно със смачканите скилидки чесън и половината марината - олио и лимонов сок.  
* Тиганът се затваря с капак и рибата се пържи ~ 5-6 мин. - докато остане съвсем на мазнина. 
* Обръща се от другата страна,  изсипва се останалата марината, поставят се листата салвия и отцедените аспержи  и пържи/задушава  отново 5-6 мин. в затворения с капак тиган :) 
* Изважда се в 2 чинии и може да се поднесе със салата от пресни зеленчуци, или сос Айоли, който се приготвя бързо и така: 

2-3 ск. чесън
100 мл. зехтин/олио 
1 жълтък 
1 ч.л. горчица 
1 ч.л. сок от лимон.

Всичко това в купата на пасатора и след минутка сос Айоли е готов. 




      

3 май 2018 г.

Пълнено агнешко бутче с гъби


      Гергьовден съвсем наближи и няма как да   да не почета празника с рецепта за агнешко :) Този път е пълнено агнешко бутче с гъби. Всъщност  всичките си рецепти с агнешко месо харесвам :) най-вече печените.   Крехко, ароматно и топящо се в устата  месо, на което гарнитурата е скрита като плънка :) двама от младите хора у нас  много обичат гъби. За останалите отделянето на гъбите е лесно. Умишлено съм го изпекла върху решетка, за да останат  подправките полепнали по месото, вместо в соса в тавата. Сосът се сгъстява и всеки, който харесва месото с малко сос може да си го залее. 
Продукти: 
1  агнешко бутче - около 2кг 
300 г гъби (печурка) 
2 малки глави лук шалот (или воден)
сол на вкус, малко повече от 1ч.л. при мен :)  

2 с.л. масло 
2 с.л. червен пипер 
1/2 ч.л. черен пипер 
1 ч.л. джоджен (гьозум) 
1 ч.л. риган 
1 с.л. смляна сладка сушена червена чушка 

100 мл бира 
200мл вода 

и още 1 с.л. масло 
1 ч.л. царевично нишесте (или препечено брашно, но първото е за предпочитане, дава по-фина структура на соса) 

Приготвяне: 
* Агнешкото бутче се разрязва по костта така, че да се получи джоб. 


* Посолява се отвън и отвътре, завива  във фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и прибира в хладилника за 24 часа. 
* Гъбите и лука се нарязват на ситно. Подправят се с малко сол и черен пипер. 
* След като се извади от хладилника, месото се пълни с нарязаните лук и гъби. 
* Защипва се с клечки за зъби, или малки шишчета за месо така, че отвора да се затвори добре. 
* Месото се намазва с разтопеното масло и поръсва отвсякъде със смесените подправки. 
* Поставя се върху решетка в тавата за печене  (ако нямате, ползвайте чиния, обърната с дъното нагоре).
* Наливат се бирата  и водата. До месото може да наредите още гъби, или други зеленчуци - моркови, картофи, които ще останат после за гарнитура. 
* Месото се покрива с мокър лист хартия за печене - само месото. Хартията го предпазва от  залепване по алуминиевото фолио, докато се пече и оставя месото по-сочно.  Това го видях преди години в едно предаване с Гордън Рамзи и го използвам винаги за месо :) 
* Следва лист алуминиево фолио, с което плътно се покрива и запечатва тавата :) 
* Пече се на 200* (независимо в студена, или в предварително загрята фурна) - докато се чуе къкрене  отвътре - тогава фурната се намалява на 150* и пече около  2 часа. 
* Развива се,  намазва се с останалата лъжица масло и връща в изключената вече фурна за 3-4 мин. 
* Месото се изважда в голяма чиния и завива с лист алуминиево фолио  - да си почине от печенето, както се казва :) а през това време се приготвя соса -  останалият сос се сгъстява на котлона с размитото в малко вода царевично нишесте. 


28 април 2018 г.

Мариновани свински ребра на скара

        Събота, слънчево, време само за кулинарен туризъм в гората :) иначе казано - пикник със скара. Ако е с жар - най- добре.  И тъй като ние след малко се отправяме някъде из горите (съвсем не само за пикник), споделям най-любимите свински ребърца на скара - мариновани 48ч. Според мен така стават най-крехки. Подправката е наша любима, но ако имате друга любима подправка за месо - може да я замените. Само течностите за марината и времето спазвайте :)  Купувам свински гърди с ребра, защото така има повече месо, отколкото на продаваните само ребра. По възможност ребрата да са къси, тъй като по-лесно се въртят и изпичат на скарата.

За около 1,5кг свински гърди с ребра  


3 с.л. олио 
3с.л. соев сос
3 с.л. сос от нар (ако нямате заменете с 1 с.л. мед и 1 с.л. оцет, но този продукт вече го има почти навсякъде в магазините)
2 с.л. горчица  (едрозърнеста е моята
1 равна с.л. сол 
5-6 скилидки чесън 
по 1 ч.л. червен пипер, черен пипер и кимион 

Приготвяне:

* Ребрата се измиват, подсушават добре и нарязват така, че на всяко ребърце да има месо - по възможност да бъдат и еднакво дебели, за да се изпичат заедно. 
* В купа се смесват всички продукти за марината - скилидките чесън са само обелени и грубо смачкани. 
* Поставят се нарязаните ребра и добре объркват  :) с ръце. Не знам дали съм споменавала, но ако  Ви е неприятно да пипате с ръце месото, ползвайте ръкавици. Във всички аптеки продават на бройка  силиконови ръкавици  за еднократна употреба. 
* Купата се покрива с фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и прибира в хладилник за 48 часа :) през които ребрата се разбъркват няколко пъти. 
* Скарата или барбекюто се загряват, намазняват (парче сланина върши добра работа) и ребрата се изпичат от двете страни - тук на електрическата скара в апартаментски условия  правя нещо, което авджи Стоев не прави  на барбекюто  - върху ребрата мятам лист алуминиево фолио, който ги и задушава, докато се пекат. 
Ако нямате скара под ръка, не забравяйте, че имам  добри рецепта и за фурна -   лепкави свински ребра  и крехки свински ребра с пепси кола


24 април 2018 г.

Качамак с пръжки

      
       Ястие от миналото, приготвяно преди десетилетия  от недоимък с царевично брашно; през последните години - модерно. Когато бяхме малки и аз съм го хапвала - баба редуваше тестените закуски :) само че тя го правеше от царевично брашно, а сега като са казали - от царевичен грис да е. Полента при италианците, мамалига при северните ни съседи. Този вариант с царевичния грис май повече го харесвам, защото пареното тесто от царевичното брашно още повече утежнява и без друго тежкото, блажно ястие :) Много питателно,   приготвя се бързо и не еза хора с висок холестерол. Обикновено го правя, когато нямам нищо готово да си нося за обяд на работа и го предпочитам пред мазните банички, или икономично намазани принцеси.  Ако ще правите качамак, или полента - търсете фин царевичен грис. Харесвам го в по-кашест :) вид, не да става за рязане, когато изстине. Но ако искате да е такъв, твърд - намалете водата с половин чаша. 

Продукти за 2 порцци: 
Ползвам мерителна кана :)  
75мл  фин царевичен грис и още 75 мл царевично брашно  - общо 150 мл. 
600 мл вода  (но в повечето случаи гледам да сложа 1/4 част бульон) 
щипка-две сол 
2 с.л. масло 

~ 300/400 г много шарено свинско месо (суров бекон)

1 с.л. червен пипер 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на ситни кубчета, с големина ок 1,5см., по възможност еднакви, за да се сготвят еднакво. 
* Посолява се и се запържва на средна степен на котлона. В повечето случаи добавям 2-3 лъжици вода, за да не е на сухо месото, докато започне да се отделя мазнината. 
* Пържи се, докато се зачерви месото, съда се отмества от котлона и се прибавя червения пипер.
* Водата (500мл) се кипва в тенджерка заедно с щипката сол. 
* В останалите 100мл вода се изсипват брашното и царевичния грис и разбъркват, докато брашното се разтвори. 
* Изсипва се във врялата вода при непрекъснато бъркане. Степента на котлона се намалява до слаба и продължава да се бърка - около 7-8 мин, докато сместа се сгъсти добре. 
* Прибавя се маслото, разбърква и разпределя в 2 чинии. 
* Отгоре се изсипват готовите пръжки и залива с по 2-3 лъжици от мазнината. 

Това ястие го обожавам топло :) 


22 април 2018 г.

Опитно поле :) или Пепа аспержи ще яде

       Когато човек се зарича, Оня Горе сигурно се превива от смях. Случайно попаднах на тази публикация от преди няколко години, където в раздела "искрено и лично" съм обещала да не давам втори шанс на аспержи, броколи, авокадо, октопод.... Всичките тези без готвения карфиол и брюкселското зеле  ги ядем вече. Е, октопод няма как да отглеждам,  авокадото е ок.30см. високо, но броколи и аспержи  хапваме собствено производство.  И гъби не обичам, но отглеждаме (основно авджи Стоев ) гъби гладница успешно на дървени пънчета. Готов мицел може да си поръчате и в чували и да отглеждате в помещение, нашият е поръчан  в Троян. 

       Това е темата на публикацията днес. Пепини земеделски неволи. За по-малко познати и рядко отглеждани у нас зеленчуци. Краставици и домати почти всеки знае и може да отглежда, стига да има градина и желание. Моите редки :) зеленчукови видове са отглеждани и малко дистанционно, тъй като съм ги поверила на мама и тати да да наглеждат и поливат и  провеждаме консултациите по телефона.  Много държа да споделя точно този си, макар и малък опит, защото знам, че има достатъчно хора, които имат желание да си имат собствено еко- и био-производство Не че не могат да се купят  тук (от големите вериги), но дори не смея да предположа колко време е пътя на зеленчуците, как се берат и съхраняват, имайки лични наблюдения върху  износа на домати за необятния СССР преди 1990 год. 
       Не е трудно, получава се, както се вижда, само ви трябва градина и желание :) А щом аз мога, значи всеки може.  Сега  е и времето, в които се приготвя разсада за тях, или се засяват. И един непоискан съвет :) Имайте предвид, че при добри грижи, земята се отблагодарява. Не прекалявайте с количествата, защото някои зеленчуци няма как да се изядат пресни накуп. Някои, като пащърнака могат да се замразят, изсушат, консервират заедно с други подправки; броколите също могат да се замразят, макар да си губят свежия вкус така, но има такива като кейла, които няма как да съхраните  - този листен зеленчук е вкусен свеж и пресен. Да зарадвате приятели с подарък нетрадиционен зарзават :) също е добро решение. 
       Семена за почти всички видове вече има и тук в агроаптеките. Но и винаги може да си поръчате от чужбина - моите първи семена бяха изпратени от Ивето от Австрия. Естествено, тук няма такова разнообразие за тези зеленчуци, както в чужбина.  
       Качествата на зеленчуците няма да описвам надълго - в интернет може да намерите достатъчно информация. Естествено не всичкописано в интернет  е вярно, но предполагам всеки разумен човек ще отсее, сравни и намери вярната информация. И ако решите да отглеждате някой от тези зеленчуци, имайте предвид, че съм аматьор, любител, който се учи повече по метода "проба-грешка" и е добре да потърсите още информация от агроном. Ако ще го правите в промишлени количества - задължително е. 

Отглеждане на зелени аспержи  
За съветите за тях съм изключително благодарна на Маги Митова.   
Семената на аспержите се засяват през април-май. Или направо на лехи в земята, или в големи саксии. Поникват бавно, за около  4 до 6  седмици. Обичат влагата и се поливат редовно. Когато достигнат 10 см. височина се засаждат на постоянно място в земята - на бразди; дълбочина около 20 см. (корените им са дълги) , разстояние между отделните корени ~ 30 см и разстояние между редовете - ~40 см. (моите са на 2 реда, но имам приготвени и нови за разсад). Стеблата им напомнят на млад копър :), 
 поливат се цяло лято и до есента са добре вкоренени в земята. Окопават се няколко пъти, като всеки път растенията се загърлят. Поливат се редовно - обичат влагата. През ноември  стъблата се изрязват  2-3см. над пръстта и засипват със смесена слама с пръст и угорял оборски тор.  
Така презимуват.  Рано напролет през март отново се прекопават и още веднъж загърлят. Когато при мен започнаха да излизат тънки се наложи още веднъж да загърля и сложа още пръст върху тях и определено имаше ефект за дебелината  на следващите, които растат.  Сега, да споделя, че на доста места пише, че втората година реколтата не се прибира - появилите се свещи се отстраняват. Но виждате горе, че размера им е добър, младите аспержи са крехки и много вкусни - лично ги хапвам сурови :) Реално обещания за добра реколта се дава на третата година - живи и здрави, ще видим. За добре развито растение се смята "свещ" с тегло ~ 60г. Готови за рязане са след като порасне 8-10 см. над пръстта - разравя се мястото около "свещта" и с тънък нож се реже в основата - още толкова под  земята. 
    В началото на ХХ в. България е била най-големият производител на аспержи за Европа, но след 9 септември са обявени за буржоазна храна, заедно с артишока и производството им е спряно. Аспержите са богати на калций и  желязо, пречистват организма от токсините и предпазват от остеопороза.   
      Няколко мои предложения за ястия с аспержи.  Ако случите на много млади - не пропускайте да ги хапнете сурови със зелена салата. Напомням :) бланшират се за кратко време във вода с щипка сол и 2-3 лъжици лимонов сок. 

  
Отглеждане на броколи.
Това беше зеленчукът, който върза почти всичките си глави по едно и също време и едва успяхме да го приберем във фризера, след като си отядохме на пресни, свежи броколи - ако остане на корена и времето е топло   - над 22*, много бързо прорастват и цъфтят. Сортовете броколи са много :) имах семена за жълти и лилави, които успешно изгубих от пренасяне град-село. Зелените (нормални, бих казала за нашия пазар) станаха много добри - на всяко коренче по глава, без пропуск, за разлика от броколи-романеско-то, което не върза нито една глава. Този вид цветно зеле е много вкусно и туршии, да знаете :) така че произведен  през есента, може да го включите в зимнината. 
Броколите могат да бъдат произведени от разсад, а може да се посея направо в почвата, през май, но тогава добивът ще бъде по-късен. При мен  са от разсад - семената се засяват през март/април в сандъчета, а в началото на май се изнася и  засажда на браздите :) знаете как се повдига  част от пръстта в редове, за да може да се поливат във вадите.  Дълбочината на корена трябва да е ок 30 см, разстоянието между редовете ок 45-50 см , а между отделните коренчета - до 40 см.  Обичат слънчево място. 

       Тук ще се върна на едновременното връзване на главите на зелето :) За да не се сллучва това, добре е семената (а след това и разсада) да се посява/засажда през 10-15 дни. Така за месец и половина ще бъдат засадени и в градината, но няма да вържат едновременно глави и да се налага да ги изяждате :) прибирате наведнъж. По време на отглеждането се знае - поливане, прекопаване, плевене. Торене не, защото са еко- и био- за собствени нужди. 
      Първите глави  се оформят след около 3 месеца - по същия начин, като карфиола. Главите са плътни, сбити и за да се запазят повече време отрязани (да си ги занесете в града, примерно) трябва да се отрежат с ~ 15см. от стеблото и завият добре във фолио за свежо съхранение (стреч). Дори и така не издържат в хладилник повече от 10 дни - започват да пожълтяват. Режат се в момент, в който са свежо зелени на цвят - ако не уловите този момент, след 3-4 дни започват да цъфтят и пожълтяват. С отрязването на главите броколи не приключва отглеждането им :)   на страничните леторасти също се образуват глави - по-малки, но също свежи и годни за ядене. 
       Освен за добив през есента, може да си отгледате и ранни - които ще станат късно напролет/или в ранно лято, преди да ехванала голямата жега, тъй като най-благоприятна температура за образуването на главите о ок 25*. В този случай разсада се приготвя рано, през февруари, на топло място и се изнася  да се засади в пръстта  най-късно в края на март (ако трябва в началото се завива с найлон на тунелчета). 
      Броколи са се отглеждали още в Римската империя. Най-ценното им вещество е сулфорафанът,  който предотвратява развитието на рак на стомаха и кожата; спира развитието на туморните клетки и като цяло се явява най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката. 
      Тук са любимите рецепти с броколи на фамилията :)  Когато ги готвите, не забравяйте: Готвят се за кратко време, защото ако ги изтървете :) вони зле и никак не са  вкусни. Във водата, в която се бланшират розичките прибавяйте по 2-3 лъжици лимонов сок за запазване на свежия цвят. Веднага след бланширане заливайте със студена вода.  
Долу се вижда и затворения цикъл на производството при нас - зайковците също обичаха броколи, но вече не ги отглеждаме. 

Кейл 
Къдраво листно зеле. Този зеленчук не връзва глави,  вирее като троскот :) и когато върже първите дузина листа може да започне брането им от долната част на стъблото - нагоре продължава да  пуска нови листа. По магазините много рядко се намира този зеленчук, но в агроаптеките вече има няколко вида семена -   този е някакъв къдрав, който приятел донесе от Англия и стана висок около метър, но който не пази опаковките на семената си, така си тъне в незнание. Семената се засяват направо в пръстта на дълбочина ~ 2см. и разстояние ~ 20см. едно от друго. Листата виждате са доста накъдрени, но много крехки. Първите, готови за бране са след около 50 дни, а последните може да берете и в снега :)  студоустойчиво растение е.  
Рецепти  с кейл може да видите при Танита , като добавим и всякакви сармички с тях. 
Пащърнак. 
Този кореноплоден зеленчук също е като плевел - сее се  направо в почвата, на дълбочина 2-3 см. в земетя (всъщност всяко пакетче семена си има упътване на гърба с тази информация) на  разстояние 8-10 см. едно от друго. Пониква за около 3 седмици, през които му трябва влажна почва. Ако не го извадите през есента, може да остане да презимува в земята като морковите, но това е ако ще си изкарвате семена - на втората година  стъблото е цветоносно и прави семена. Може да се засее и по-гъсто, като морковите и когато излязат растенията - да се разредят. Когато стане време за изваждане и прибиране, имайте предвид, че коренопода е забит здраво и дълбоко в земята :) . Може да се съхранява в универсалната зеленчукова подправка, която правя; настърган и изсушен с други подправки; замразен - за печене с други кореноплодни през зимата, или заровен в пясък, като морковите. Всъщност този зеленчук е доста сходен с морковите и по вид, и по отлеждане. Без листата, разбира се :)

Батати. 
Този зеленчук ми се опира. Добива, който изкарвам е до 2 кг :) колкото да не е без нищо. Трябва му силна почва и много влага, които не мога да отвоювам с мама и тати :) Както мама сподели предната есен, когато ги вадех "Ако ги бях поливала по-често, можело е по-големи да станат". Но с дистанционното отглеждане - толкова. Почвата трябва да се подхрани с доста торове и да е рохка. Торени зеленчуци има и на магазина :) За любителското им производство се приготвя предварително разсад. Избират се здрави, едри батати (от магазина) . Рътенето им се извършва през февруари в топли парници, или в слънчева стая, близо до прозорец. В средата на март клубените се нареждат върху слой от 8-10 см пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с още 2-3 пръста пясък и започва обилно поливане. Препоръчителна температура по време на рътенето е 20-30°С. След около 3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от грудката внимателно и се пикират на 5/5 см в леха, покрита с найлон. Окончателното засаждане в почвата е в средата на май - бататите са топлолюбиви - на разстояние 35-40см. едно от друго. Това е по книга, както съм си записала, но някой ден, когато градината епри мен, или аз при нея :) ще се заема по-сериозно с тях. Защото всички у нас харесваме сладкия вкус на батата Така изглежда корена, за разлика от другите картофи и;DлАнският ми добив.

 

В момента  ми е поникнала салата Валериана в градски условия - разбирайте в голяма саксия на балкона и съм много доволна.  
Донесоха ми от Англия и семена за лилави моркови, сях ги на два пъти  и камък - нито едно семенце не поникна. 
       Приемам съвети за любителско отглеждане на горните зеленчуци :) 

19 април 2018 г.

Крем-супа от аспержи със сметана

       Нали вече си имам собствени добиви от аспержи, разширявам асортимента на "манджите" у нас с този зеленчук. Първите бяха слаби, но гледам, че все по-дебели  излизат следващите и им се радвам май повече, отколкото на всеки добиван от мен зеленчук до сега. Утре ще напиша повече за моите земеделски неволи, обещала съм. До сега съм правила само тази крем-супа от аспержи със сладък картоф - защото аспержите бяха купени и исках освен кадифена, супата да е и леко сладникава. Собственото производство обаче реших да пробвам   сурово :) и много ми харесва техния по-сладък вкус, отколкото на купените. Дори в зелена салата нарязвам сурови и много добре се вписват  в нея. Сега, не знам дали ще си имате домашни, за да опитате разликата между купените и младите, прясно откъснати от градината, но ви уверявам, че не се отглеждат трудно; имате ли някаква градинка - не се притеснявайте да засадите. На втората година плододават, а след третата обещават  растящите аспержи да бъдат като за реклама в  земеделско списание;D  
Продукти за 4 порции: 
400 г зелени аспержи 
1 картоф ~ 300г 
200 мл течна готварска сметана 
300 мл вода 
сол на вкус 
~ 60 г масло 
1 с.л. с връх препечено брашно 

яйца (пъдпъдъчи, но те за жалост не са собствен добив ;D ), люспи лют пипер за гарниране 
настърганото пекорино преди сервиране е чудесна добавка, но след като се настърже в топлата супа няма кой да  се суети да я снима ;D  

Приготвяне
* Аспержите се  подрязват в основата  ~ 2см. бялата, твърда част. Ако са млади - не се белят; ако са по-големи - белят се в основата.  Нарязват се на парчета с големина 3-4 см.
* В тенджера се кипва водата с обеления и нарязан на едро картоф. 
* Вари се около 15 мин - до омекването на картофа. 
* Прибавят се нарязаните   аспержи, а 3-4 мин. след като отново заври супата с тях се налива сметаната.  Посолява се на вкус. 
* Оставя се да ври на  слаб огън за 10-на мин, като се разбърква от време на време. 
* Изваждат се няколко парчета от сварените аспержи - връхчета и се нарязват - аз ги върнах накрая в готовата супа :nyam::nyam: за да се вижда от какво е. 
* Тенджерата се отмества от котлона и оставя да се  охлади за 3-4 мин., след които се пасира.  Ако са по-стари аспержите, ще останат малко власинки (фибри) от аспержите. Може да прецедите. 
* В тиган, или касерола се загрява маслото. Онези отделени нарязани връхчета от аспержите се добавят при маслото, заедно с лъжицата брашно и запържват заедно за минута. Наливат се 3-4 черпака от топлия бульон и бърка енергично, за да се разтвори брашното. Налива се при готовата, пасирана супа.  
* Сервира се с варено яйце и поръсва с лют, или черен пипер по желание.


15 април 2018 г.

Рулца от тиквички с козе сирене

       Или "рулца от тиквички по Радневски", както ги нарича един млад мъж, който ни ги приготви първия път. Не, че не съм хапвала рулца от печени на скара тиквички, но плънката обикновено смесвах с крема-сирене, топено сирене, не знам какво сирене....  - каквото имам. Тук обаче, съвсем семпла от козе сирене и копър само - много ми хареса и няколко дни по-късно му върнах жеста ,като ги посрещнах с такива в къщи :) Вече е и топло, дългото въртене край котлона  става досадно, затова може да се възползвате от идеята и да ги приготвите както за предястие, така и за лека вечеря с голяма купа салата  :nyam::nyam: това е само идея, да, може да ги напълните с каквито сирена искате и ще разберете каква е  Вашата любима плънка от сирена за тях.
Това е рецептата ми  за рулца от патладжани със сирена в доматен сос,  където рулцата от патладжани могат да се превърнат в рулца от  тиквички :) 


За това количество, което се вижда на снимката - чиния с d28 см са необходими: 
2бр. средни тиквички ~  600 г 
~ 2-3 с.л. олио 
щипка сух риган 

200г козе сирене 
5-6 стръка пресен копър
скилидка чесън 

Приготвяне
* Тиквичките си измиват, почистват от дръжките и опашките и нарязват на тънки ленти по дължината, без да се белят. 
* Посоляват се леко и оставят за 2ч. да "се изпотят" -  така излиза водата от тях и се пекат (или пържат, когато пържим тиквички) по-бързо. 
* Отцеждат се добре от пусната вода - която не е малко, 2 тиквички ми пуснаха над 100мл вода. 
* Пекат се на предварително загрята скара от двете страни до зачервяване - преди поставяне на скарата всяка лента тиквички се намазва с четка с олиото. 
* Сиренето се намачква заедно с фино пасираната скилидка чесън и ситно нарязания копър. 
* В единият край на лентата се поставя по чаена лъжица от сиренето и завива на рулце. Ако са дълги лентите се срязват на две и от една ленат имаме 2 рулца :) при мен почти всички са срязани на две. 
* Покрити с фолио за свежо сърханение (стреч) може да се съхраняват до 24ч. в хладилника, без опасност от омекване, или прекалено овлажняване заради сиренето. 
 

7 април 2018 г.

Козунак с кокосово мляко

       Малко преди Великден, показвам и този прекрасен козунак с кокосово мляко по рецептата на Зори,  защото е много вкусен, с аромат на кокос и ако все още се чудите какъв козунак да направите - имайте предвид и този :) Нищо не съм променяла по рецептата на Зори (няма и смисъл, толкова е добра), само дето намалих пропорционално продуктите съвсем малко, за да го  меся в хлебопекарната. Т.е. тя го меси :)  два цикъла на тесто, веднъж втасва, пак меси веднъж и тогава оформям, втасва и пека.   Ако имате по-голяма хлебопекарна от 1,4 кг , или ще месите на ръка - може  да ползвате точната рецепта на Зори. Този е от първата доза, която направих. Излязоха 3 малки с диаметър по 20 см., единствената ми корекция за втората доза (които готови не стигнаха до снимка)  беше да не се маже с жълтък :) а с цяло, разбито яйце с прясно мляко и да се пече във фурна, включена на долни реотани с вентилатор.

Продукти: 
~ 0,900 кг бяло брашно (ползвах за козунак и за баници, смесено на София мел) ***
3/4  кубче прясна мая от 42г. (т.е. 30г)
340 мл кокосово мляко 
3 яйца 
240г захар 
1/4 ч.л. кокосова есенция
60 мл олио 
60 г масло 

Пълнежът е различен, в различните пластове 
100г шоколад  (доза 1 е с млечен; доза 2 е с бял шоколад) 
200г сушени цветни плодове 
200г сушени кайсии

За намазване - 1 яйце с 1 лъжица прясно мляко и 1 лъжица олио 

За поръсване - захар; сусам; филирани бадеми; крокант 
Приготвяне: 
* Яйцата и захарта се разбиват за кратко, колкото да се стопят леко едрите и кристали. След първите 1-2 мин. разбиване се прибавя и половината консерва затоплено кокосово   мляко. Общото време за разбиване е около 5-6 мин. 
* Пресятото брашно се поставя в голяма купа, оформя се кладенче, в което се изсипва яйчената смес и останалото топло кокосово мляко, заедно с разтворената в него мая. Меси се, докато се оформи на топка тестото. Тестото не трябва да лепне. 
***Ако трябва, пригответе си още малко брашно, защото започва добавянето на мазнината и може да се наложи - зависи от големината на яйцата. Моите са средни L да кажем. 
* Разтопява се маслото и смесва с олиото.
* Продължава се с месенето на тестото, към което се прибавя малко по малко от мазнината и меси, докато я поема всеки път.Месете тестото като го избутвате с ръце напред и премятате обратно назад, към себе си - т.е. в една посока да става. Ако виждате, че става много лепкаво след мазнината, прибавете по още 2-3 лъжици брашно, но при мен за тази течност и яйца отидоха точно 900г брашно. 


Всичката тази дейност я извърши  хлебопекарната  - включвам на програма за тесто - 2 последователни цикъла: Меси, втасва за кратко, още веднъж меси и оставям вътре да втаса, докато напълни контейнера, или в загрята на 40 до 50* фурна.. Мазнината я прибавям още на първия цикъл на месенето. Тестото трябва да е покрито отгоре със свежо фолио, за да не съхне.
Когато се напълни контейнера (обикновено отнема повече от час) тесото се изважда на масата и се разделя :) на колкото козуначета ще правите, според формите си. Тук аз разделих на 3.
Всяка част още на 3. 

Формите се намазват с масло. Няма нужда от поставяне на хартия за печене, за да има по-хубава коричка козунака. Но ако се притеснявате, че ще залепне - слагайте. 
Всеки 3 части тесто за козунак се разстилат на масата на приблизително еднакви правоъгълници. Не ползвайте точилка, тя изкарва въздуха от тестото, а за козунака то трябва да си остава вътре - раздърпвайте с ръце. Ръцете при всички случаи намаслявайте леко с олио. 
В едната им дълга част се поставя плънката - както писах горе, смесих плънките - във всеки фитил различна - сушените кайсии, плодовите корички, или шоколад. Фитилите се завиват на рула, а после 3 рула се сплитат на плитка. Тя се поставя в намаслената форма. Формата се завива със свежо фолио и остава да втасва, докато тестото утрои обема си.  Тук е важно да сте преценили твърдостта на тестото - ако е меко, плетката ще се изгуби и готовия козунак след изпичане ще хлътне. Ако е твърдо тестото - няма да буне достатъчно. Пипнете с палец и показалец  долната част на ушите си :) ей такова трябва да бъде тестото. 
Покритите със свежо фолио форми оставям да втасват във фурната - пак на 40-50*. 
Когато са втасали достатъчно ги изваждам, включвам фурната на  170* само на долен реотан с вентилатор. Втасалите козунаци намазвам с четка, с разбитото яйце с прясно мляко и олио. Поръсвам захар, сусам, крокан и/или филирани бадеми и връщам веднага във ф урната - за това време тя е загряла до не повече от 100*.  Поставям ги не най-долу във фурната, а на една сскара по-горе. 
Време за печене не давам :) Това са печива, които след 15-20-та минута ги пазиш. Когато се зачервят, се проверяват с дървено шишче. Ако не са готови, се покриват с лист алуминиево фолио, да не прегарят отгоре. Когато дървеното шишче излиза сухо от козунака, значи той е готов.  (естествено, ако улучите шоколад няма да е сухо :) 
Изваждат се от фурната, оставят за  7-8 мин. във формите за печене, след което се изваждат на решетка, за да се охладят напълно. 


4 април 2018 г.

Сарми с листа от цвекло

       Сармички, по-скоро :) Много ми беше мерак за сарми с листа от червено цвекло - лошото е, че този мерак ми дойде през зимата, когато  няма листа. На пазара в Одрин се ококорих, като видях как продават връзки листа през 3-4 маси. Оказа се, че и тук мога да намеря, макар само на 2 маси на целия ни пазар. Но пък вече знам къде :) 

Продукти  за цели 3 порции :) 
2 връзки листа от червено цвекло 
300г обезкостено бяло пилешко месо 
2 моркова 
1 малък домат (150г) 
1 малка глава лук 
1 суха червена чушка (ситно  начупена)
5-6 стръка мащерка 
~80 мл олио 
1 чаша от 150 мл ориз 
1 равна ч.л. сол (или на вкус
Приготвяне
* Лукът се почиства и нарязва съвсем ситно; морковът се почиства и настъргва на ситно ренде. 
* Месото се нарязва съвсем ситно - може и да го смелите, но е хубаво да се усещат парченцата месо, макар и съвсем дребни. 
* В мазнината се запържват месото, лука и морковите, докато месото побелее - бъркайте често, защото парченцата  ситно месо  се слепват (т.е. белтъка им  :smile1:)  Пърженето е колкото да побелее месото, не повече. 
* Прибавя се измития ориз, разбърква се 2-3 пъти; прибавят се настъргания домат и сухата чушка - отново се  разбъркват се 2-3 пъти (това са 2-3 мин)  и налива 1 чаша от 150 мл вряла вода. 
* Оставя се да къкри, докато набъбне ориза.  Отмества се от котлона и оставя да поизстине. 
* Листата цвекло се отрязват от дръжките. Може да се бланшират за 1 мин във вряла вода, за да са лесни за завиване, но аз ги  завъртам за 2 мин на ниска степен в микровълновата, както правя с листата от лапад за шницели - така са омекнали, но не се налага да ги вадя от врялата вода и пипам горещи :) което за мен е трудно :smile1:
* Слага се по лъжичка от сместа и завиват по познатия ви начин :) на рулце, краищата на което за завити навътре. 
* Нареждат се  плътно една до друга в подходяща тава (тавичка) за печене, наливат се още 2 чаши от по 150 мл вода, завиват се с лист алуминиево фолио и пекат във фурната  на 180* за около 30 мин. от момента на завирането на водата им. 

Много вкусни с млечно-чеснов сос 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...